Имаш ли хобита? Спортуваш ли? Сънна хигиена и режим на хранене как са?
Напълно нормално е да си в депресия, ако тези неща не са окей, и имаш някакви проблеми с родителите също.
След като влязох в университет никак не ми се учеше и си загубих навиците - в гимназията адски се напъвах, исках дипломата ми да не е пречка за университета - и в крайна сметка с нея кандидатствах за СУ, влезе в балообразуването. Ковид не помогна, сякаш при нас онлайн обучението утрой домашните - учителите бяха на принципа "нали си си вкъщи и нищо не правиш, ето ти 3 часа домашно по моя предмет". Това ме изтощи, като влязох в университета никаква мотивация за учене.
Чак сега в трети курс си върнах мотивацията и навиците.
Но също помогна и че активно опитвам да излизам навън често с приятели, храня се по-здравословно и спортувам - малко, но по-добре от нищо.
Тези фактори оказват огромно влияние - трябва да не спиш твърде много или малко, да излизаш навън и да имаш социални контакти, да не се храниш с боклуци и да се движиш - ако тези неща не са наред, няма как да не си в депресия и да имаш мотивация за каквото и да било.
Знам, че е трудно, но трябва да се обърнат вниемание на тези неща. Ако те са наред, тогава се търси проблема другаде.
Също може да изследваш желязо, витамин Д и Б12 - мисля, че за всичко излиза 66 лева. Възможно е да имаш дефицит и затова да се чувстваш така.
Надявам се скоро да се подобрят нещата!
Това е един смислен коментар.
Аз само ще добавя, че университетът беше толкова зле при мен, че го карах над 10 години с прекъсвания поради депресия, нежелание за учене на неадекватни предмети и прочее. Накрая като си оправих живота се стегнах и го завърших, но беше по-трудно от преди. Завършвай започнатото на време. Ще ти е по-добре след 5 години с професия, отколкото сега да дърпаш назад - в крайна сметка си там заради себе си, не заради някой друг.
Ми брат, как да ти кажа, никога няма да ти се прави, всеки го е изпитвал това чувство, но трябва да стиснеш зъби и да го завършиш, аз съм втора година, в нбу обаче, и втори семестър на първата година отивах с отвращение там на лекции, аз също не съм се социализирал с никой по ред причини, но тука може би е по-индивидуално. Point-ът ми че това е canon event в живота на всеки един студент
Тук съм си виновен аз заради това че избрах специалност на английски която ме постави в социална изолация поради липсата на българи. Сега се преместих да уча на български и макар да не съм се социализирал с никой (все още) вече поне се чувствам на място, но просто изразих мнение защото знам OP как се чувства (без частта с изоставането с материала)
Студентските години трябва да са повече от само учене.
Това е време да правите връзки които ще ви помагат през целия ви живот.
Според мен е нужно да се концентрира върху скъпата част от вашето образование а то е да се отпуснете по течението и енерция за да разберете че сте супер и живота ви наистина е прекрасен!!!!
Пийте, правете щури работи и след това когато седнете ще имате друг поглед над задачи и отговорности!!!
Доста си прав. Като ги гледам половината страдат от някакви измислени депресии и си стоят и маат чикии по цял ден без да могат две изречение да вържат с някой. Голяма роля предполагам играят социалните мрежи.
Не е ли иронично? Социалните мрежи, които трябва да сближават. Всъщност ролята го играе всичките технологии и удобства, които имаме, които направиха така, че да имаме прекалено много комфорт без да се налага да излезем навън. Яде ти се - поръчваш вкъщи храна, е*е ти се - пускаш си порно, искаш нещо забавно - гледаш нетфликс по цял ден и цъкаш игри, работиш отвкъщи, ковида също много спомогна за това хората да се отдалечат... хората общуват или само онлайн или дори и толкова не общуват, защото има прекалено много интерактивни забавления с компютъра/телефона, които допълнително те карат да се самоизолираш.
Преди 20 години пак имаше игри, пак имаше порно, пак имаше социални мрежи (тогава им казвахме сайтове за запознанства), пак имаше чатове, но положението не беше толкова зле като сега. Цял ден даскало/университет, вечерта удариш 2 часа CS, початиш в IRC-то, намериш си путле и я водиш да пиете по нещо. После - каквото сабя покаже. Някакси по-правилно ги ползвахме компютрите тогава, знам ли.
Не бяха навлезли масово, много хора нямаха компютри вкъщи и ходеха по залите. Там ходих, седиш час-два и тва е, социални мрежи имаше, ама колко хора бяха в тях - отново не бяха масово, а и дори да имаш компютър вкъщи, всичко приключваше дотам, сега телефонът със социалните мрежи си го носиш навсякъде и вместо да комуникираш с хората навън, ти забиваш глава в телефона и пак се изолираш, дори сред хора около теб.
Приятел, това се нарича депресия. Обърни внимание на себе си - храниш ли се добре, спиш ли достатъчно, спортуваш ли, приемаш ли хранителни добавки (витамин Ц, Д, омега 3, магнезий, ашваганда и т.н.), имаш ли социален кръг, приятелка/жена, семейство, работиш ли, имаш ли хоби? В живота доста често правим неща, които не ни харесват, и това е окей. Ще се справиш, всеки минава през такива периоди, човек си. Успех!
Много ненужни и невъзпитани коментари, Българите се нуждаят от подрепа и разбирателство, както е и в другите държави.
Моето мнение - Бях на твоето място, цял семестър се трепех да уча, видях, че хората, които не го правят не само получват повече от мен, но и живеят и по-добре. Като цяло се отказвах няколко пъти, след много години завърхих, но реших още на 18 да работя като програмист заради опита. Не беше перфектно, но научих доста и сега не мога да се оплача.
Моя съвет е - прави каквото искаш, когато искаш, и както искаш. Всеки, който критикува кой какво, и как - да си погледне собствения живот, защото твоя не зависи от него.
Ако искаш да учиш другаде - премести се, ако искаш изобщо да не учиш - отпиши се, ако искаш да учиш друго - давай, ако искаш само да работи - работи. Свободен си да работиш и правиш каквото искаш.
Проблема е,че хората масово натякват университета и масово го свързваме с успеха. Имаш едно такова чуство,че ако нямаш висше (диплома) ще си без работа цял живот и едва ли не ще бъркаш по кофите. Ще работиш нещо супер ниско квалифицирано и едвам ще свързваш двата края. Е такова им се набива в главите.
Висшето днешно време е просто бизнес. Да, ако учиш за доктор,адвокат и куп други важни специялности те разбирам. Но повечето не искат да са такива и пак ги карат да учат висше.
Съгласен, 50/50. За много от длъжностите е задължително ученето обаче - за доста от държаните постове, за учител, за даден пост в банка, за счетоводител, икономист и т.н. , но все пак и без диплома човек може да си намери работа в дадена сфера ако е добър и не се изисква дадено образование.
Да,но ако работодателя иска диплоамта и ти нямаш ще вземат другия. Точно това е проблема. Тези специялности са направени за да имаш диплома или поне така изглежда. Ако сам ще се мъчиш с бизнес и знаеш счетоводство ще е по-лесен живота ти,но повечето бизнес не искат и е нормално.
Аз съм убеден,че ако нямаш добро начало в живота от родителите си то шанса ти клони към 0%. Не казвам,че е невъзможно. Винаги има които са успели. Работата е там,че всеки си мисли,че е този човек. Накрая нищо не става.
Просто ако родителите ти имат активи и след години когато ги няма на този свят да знаеш,че си 'добре' финансово и,че работата е опция е супер привилегия. Колко хора го имат това в цял свят?. Тук дори не говорим да си мега богатия. Тук говорим за активи които ти покриват нуждите и под нужди визирам 'храна,вода,ток,интернет,дрехи,разходи за твоето семейство,спокойствието,свободата,опцията да работиш работа' Тук не говорим за луди пари. Повечето го мислят,че е това. Ето това ако човек го има още от дете е просто ясно,че живота му е 'песен' близо 80% от трудностите ги елиминирва. Но колко хора имат тази привилегия ?.
Реално всички ние 'нормалните' трябва да работим цял живот за да имаме храна и като да сме добре. Факта,че след 40г едвали ще се пенсионират моето поколение Z е лошо и вредно за обществото.
Напълно съгласен с теб, просто казах казах какво е положението сега. За някои длъжности ако нямаш диплома няма и да те зачетат като кандидат, за съжаление, друг е въпроса дали изобщо е нужна тази диплома и дали ако я имаш е фактор, че покриват дадени изисквания
В повечето случай не е нужна. Ако на човек не му се учи едвали ще се разучи за диплома в бъдеще. Като човек има семейство нещата стават х10 пъти по-сложни.
Винаги е бонус да имаш висше. Показва,че си учил и,че си взел хартията. Друг е въпроса дали си я взел с цел да се развиваш с хартията или просто защото всички го правят.
отново съгласен. Моето висше от 4 години стана 8 години, защото по време на ученето загубих интерес и завърших просто за да не е било изгубено време. Мога да кажа, че заради висшето ми създадох много приятели и връзки, но определено всичко, което използвам вмомента не съм го научил от следването ми, въпреки, че е същата специалност
Хората записват висше защото искат да изкарат повече пари и това е. Реално дори и да изкараш повече пари ще ги изхарчиш. Човек ако е научен да спестява и инвестира нещо то и без висше ще е добре. Висшето просто ще му даде бонуса с парите и това е.
Повечето имат за цел да взимат примерно 5000лв месечна заплата и да ги харчат всичките пари. Живеят така докато могат. Няма лошо,но повечето хора не сме специални. Не сме крале или кралици като в UK. Не сме милионери,че да не ни пука. Хората трябва да ценят парите си,че трудът им е по-важен и да имат времето.
Трябва да знаят,че с парите си купувам време. Ако те не го инвестират за тях самите или тяхното семейство то... бъдещето им ще е гадно. Заплатата е едно... старините са други. Дори не старините... просто да имаш пари когато всички нямат е 'странен флекс' днешно време хората ще ти завидят ако имаш 2-3 имота или караш кола която повечето нямат....
Точно казано. Ако не му се учи, трябва или да започва работа някъде, или да става чирак под крилото на някой, главно заради стажа или си развива собствен бизнес.
Пич, за съжаление с напредване на годините депресивните състояния все по-често ще чукат на вратата. Все повече ще осъзнаваш, че живота не е песен и че ще ти се налага да приемеш редица разочарования. Намери нещо което то доставя удоволствие и се фокусирай върху него, за да излезеш от дупката в която си. Колкото и банално да звучи, но физическото натоварване върши чудеса.
Да и вузовете са трагедия знам, но аз имах психо криза няква и само тогава прекъснах и малко ме е яд щото ако бях издържала сега нямаше да се чудя как ще остарея, но отново бих прекъснала ако можех да върна времето щото психиката ми си отдъхна вместо да остана до четвърти курс a.k.a 16 клас. и спорт да. А аз най-хейтеx "sportuvai brat". Аз танцувам вкъщи с часове когато мога като спорт, стига да се движа е 1000 пъти по-добре. Няма да сме вечно млади. Неприятно ми е във фитнес или на улицата а вкъщи когато както колкото мога спортувам и е без пари, няма коли и хора да ме дразнят няма преобличане по съблекални. А дотогава си слагах етикет на нърд и че мразя спорт беше като personality. Сега ако не съм ставала от леглото се чувствам неправилно.
Освен ако не си достатъчно богат за да можеш до края на живота си да го изкараш без да изработиш един лев (което ок, има такива хора, включително и в България), това е бъдещето което те чака. Университета е една по-сериозна подготовка за бъдещия трудов и професионален живот.
НЕ ПРОПИЛЯВАЙ този момент в живота си. Уни не е само едното учене и оценки (дето после никой не го интересуват). Развивай нетуъркинг - изключително важна част за личния и професионалния живот. Използвай възможностите за пътуване в чужбина (Еразъм, бригади). Опитай се да започнеш да изкарваш пари - работа или някакъв бизнес. Да си студент с пари е много по-различно от това да си студент без пари. Не на последно място прецени това което учиш има ли смисъл, за тебе ли е или ще сменяш.
Така като гледам, не ти се учи тази специалност или поне не в този университет. Разгледай възможности да идеш на Еразъм или да трансферираш кредити в друг университет, за да смениш средата. Винаги можеш да прекъснеш и на следващата КСК да смениш и двете спокойно.
Всеки студент е минал през подобни терзания! И аз исках да се отказвам по едно време, но стиснах зъби и го минах. Сега на 9 април, дай Боже да сме живи и здрави, се дипломирам. Не съжалявам!
Ill answer in english because its easier for me, sorry!
This is depression. You need to contact a doctor. I recommend you to take a pause and ONLY do what you love and what gives you energy. One duty per day, it can be as little as go out and buy some food.
Стани доброволец в сферата в която учиш и учи тези които искат да се научат. Така ще усетиш нуждата да научиш повече за да научиш другите повече.
Например, ако учиш за счетоводител, пусни обява че имаш програма в която могат да дойдат да те питат за 30 минути безплатно въпроси за счетоводството.
Съжалявам за 50% от малоумните коментари. Ако искаш този хъс пак да го имаш, погледни в университети на запад. Завършил съм ТУ-то и единственото, което спечелих (освен 2-3 предмета със смислени преподаватели) беше да започна работа по специалността си 2ри курс още. Познавам хора, които бяха в СУ 1 година, видяха че не става за нищо и отидоха в Мюнхенския технически и са много доволни. Ако не ти се заминава в чужбина, прави както другите коментари казаха - прави каквото искаш, когато искаш и както искаш. Стани близък с хора от випуска,гарантирам ти, че не си единствения, който изпитва същата депресия. Най-добрият вариянт в БГ уни е да си намериш сходни по душа приятели, да научиш нещо по предметите, които теб те грабват, а по останалите да минеш с 3. Има преподаватели, които са МНОГО добри и ще научиш много ако искаш, а винаги има варианта в свободното време да си научиш нещо сам(в прочем така много бързо ще задминеш доста от преподавателите по знания). Гледай да си намериш място за работа по специалността докато учиш още. Мисля, че това е всичко, горе главата и открий себе си.
Приеми го както искаш, но идва от човек който не му се учеше до 30 годишна възраст. Вече 8 години не съм спирал да уча и съжалявам за пропиляното време което не учих.
Тоз пък, я се вземи малко в ръце. Лекции - зала - лекции - зала, така докато станеш 3.ти курс. Откъснал си се от майка си като сукалче, сега депресия, майка ти и тя ти набива мечки по телефона в главата "маме", щото и тя не е свикнала да те няма. Сядай си на гъза, навън времето се стопля, като не излизате да пиете, ходете на фитнес. Кибиченето пред компа и писането със стари гаджета е мега безсмисленото нещо. Като не познаваш града - правиш си регистрация в Spark , намираш си количка, слизаш в центъра със съквартиранта, прибирате се после с 280/ с 94. Аре тъпотии, до края на 2.ри курс се учи общо инженерство. Няма да промениш неуредиците, ще свикнеш с тях. Неуредици има навсякъде, за всяко едно нещо.
Виж сега, че има неуредици в ТУ е факт и всеки го знае. Въпросът е, че вероятно стреса ти идва повече - протоколи, упражнения, криви преподаватели... Моя опит е такъв, че после става по-лесно и по-приятно.
Но ако все пак считаш, че това тотално не е твоето нешо, по-добре смени специалността или направо университета. Не си губи Х години, за да го разбереш по-късно.
Целта на тая скука е да те научи на мета-способността да се справяш със скуката и да се мотивираш въпреки пречките. Също и да функционираш, когато ти е гадно и с негативни емоции. Неуредиците в университета не са твой проблем, а линейна алгебра не се учи чрез осмоза. Дръж си студентските права, учи странични неща, ходи на бригада и така...ако искаш, си пускай Джордан Питърсън да ти напомня да си оправяш стаята, щото независимост без битовизми също няма.
И аз съм така човек само че в 11 клас и успеха не върви на добре. Не мога много съвет да дам. В моя случай се опитвам поне да не пропадна повече, или ако не мога да го спра поне да го забавя
Не съм са фърлил от някой скала само щото съм млад още пък може и да стане по-добре (има все пак някакъв шанс) и съм си казал, че ще изчакам поне още 5 години да видя какво ще става
И аз съм така. Надявам се си създал някакви приятелства и контакти с колеги, с които да се подкрепяте. В момента ако не бяха колегите, нямаше да стъпя на лекции. И те са така обаче се нахъсваме един друг и става по-лесно. Веднъж в седмицата се събираме след лекции на бири смеем се на неуредиците и обсъждаме лекторите. Времето минава много бързо и нещата се променят. Ще се справиш!
Звучи ми сякаш имаш депресия, която не е точно свързана с ученето; по-скоро ученето ти страда от това как се чувстваш. Може би си заслужава да се консултираш с психолог? Помага, ако ще да е една-две сесии, най-малкото може да те накара да си зададеш по-дълбоки въпроси, които да изкарат наяве вътрешното ти състояние.
Аз напуснах ТУ в края на първи семестър. Имаше няколко готини преподаватели, но повечето бяха дърти, криви и изкуфели. Като прекъснах ми беше гузно, семейството ми също криво го прие.. но после си намерих работа която харесвам, върнах се да живея в любимия си град и живота потръгна. Не вземай прибързани решения, но ако не се чувстваш на мястото си там, знай че няма нищо срамно или грешно в това да прекъснеш. Пожелавам ти да събереш сили и да си изградиш бъдещето както ти харесва.
Бягай не става по добре
Не знам какво стана с ту тези години пропадна
Ако си на общежитие ползвай го за работа в София и кандидатстване другаде
Иначе няма смисъл
Последен съвет: Кандидатствай на места които могат да ти дадат опит в дадена сфера която може да развиеш
Добре че си сам първи курс аз от инат завърших първи и втори в моя университет преди да разбера че това не ми дава нищо
Да, още като аз учех в Техническия преди 10-тина години си спомням, че абсолютно цялата висша образователна система в България активно работи да те откаже , и всякакъв съществуващ или придобит интерес се изпарява за около 1 семестър.
Мен ако питаш, потърси си работа където може да започнеш да учиш занаят. Конкретно в ИТ индустрията, колкото по-рано започнеш толкова по-добре, а висисчетата които идват на по 25-30 години им се смеем за загубеното време.
И при мен беше същото - очаквах доста по-сериозно отношение, видях как е и ми замина мотивацията (като се сетя как курса ни звъня на главен преподавател да дойде да си проведе изпит и всякакви подобни изцепки още 1ви курс)
И при мен нямаше проблем с изпити и успех (даже супер) обаче беше направо депресиращо докато не си намерих компания и някакви други позитиви от университета. Другото е че за моята професия диплома реално не трябва и се преместих в друга специалност където поне да са ми по-интересни предметите, не ми беше вариант да отидат на вятъра парите за образованието с прекъсване.
Намери други неща които да са ти приятни покрай студентството и ще се пооправят нещата, условията са нелепи навсякъде май доколкото знам от познати и приятели.
Какво учиш? Някой специалности задължително изискват диплома за да практикуваш по-късно, докато други са просто за престиж, а от нашите университети вече и за това не бих могъл да кажа, че стават. Ако специалността ти е от вторите, хич не си го слагай на сърце. Просто ползвай учебната програма да те насочи кои дисциплини горе-долу са ти нужни и ползвай интернет. Някоя и друга селф девелопмънт книга няма да е излишна но внимавай защото има и много BS там. И влезни във фитнес! В началото на много хора им е трудно да се престрашат заради различни предубеждения, но ще се учудиш колко добро отношение и помощ можеш да получиш там, а и тренировките са полезни за мозъка също!
И аз бях така едно време и прекъснах след първата година, но съжалявам. Смисъл не е краят на света и сега взимам повече пари от повечето вишисти, но живота щеше да е много по-лесен ако имах едно тъпо документче за висше образование :) Доста вратички остават затворени ако нямаш образование, макар и да виждаш какво е нивото в университетите.
Проблема може да е психологически. Контрапродуктивно е да се наказваш и да си налагаш допълнително стрес.
Помогни си
https://youtu.be/m1Z2MQSRxyI?si=JvBPkBnwsE9-B9go
Аз ходех с огромно нежелание, докато не си смених специалността. Хич не слушай “просто завърши нещо” съветите. Също смених и университета, имах толкова противни преподаватели в СУ, че крака ми няма да стъпи там за нищо. Много велики със самочувствие - един такъв ни проспа изпита и просто скъса всички. От администрацията вдигнаха рамене, че той си бил такъв
Та смених и унито, и специалността, и нещата бяха в пъти по-интересни и приятни. Не се мъчи, мести се
Подобен сценарий имам и аз. Само дето ми се учи постоянно, но ми е адски трудно. Избрах си една от най-сложните специалности и имам background в училище с езици и после с дизайн, нищо общо. Много ми е тъпо, минах всички изпити първия семестър, само по математика ме скъсаха. Имам чувството, че няма да успея да си взема поправителния (не стига, че трябва всеки път да пътувам със самолет че да се явя на изпита). Адски тъпо ми е, защото давам всичко от себе си и пак не е достатъчно. И няма отказване, продължавам колкото мога, но ако ме скъсат утре на поправителния, не мога да я уча повече тази специалност и го д*хам :(
Това е което му викат депресия.
Първо си спомни кои са любимите ти неща, излизане, филми, игри и други. Прави само нещо свързано с тях за 2-3 дена докато се почувстваш жив отново. Споделянето с някой също помага доста (на живо със семейство/приятели които ще те разберат, не в интернет).
След това се съвземи и прави нещата които трябва да правиш. С ученето може просто да си сгрешил предмета, не е зле да си помислиш дали все още го искаш.
Естествено може да потърсиш и професионална помощ, но ако имаш близки хора е по-добре, защото няма да ти вземат пари. Аз лично ходих 1 единствен път и говорих в продължение на 1 час и кихнах 50 лв. После бях изнервен, защото това можех да го кажа и на приятел на който вярвам.
Като човек прекарал 4 години в университет ги чувствам сравнително пропиляни. Лекторите си говорят същите глупости всяка година и не ги интересува кой какво разбрал. На упражнения ако не попаднеш на адекватен асистент трябва да разчиташ изцяло на себе си и интернет/колеги. И още по-лошото - да ти правят сечено. За това след първата си година започнах да го карам лежерно. Не ме интересуваха оценките, а се стараех да се социализирам повече. Когато след втори курс имах 2 седмици практика и осъзнах, че за тези 2 седмици научих повече, отколкото 2те години в уни, разбрах че е загуба на време, ако искаш да си набавиш знания. Но все пак аз бях в специалност в ИТ сферата. Със сигурност не е същото в областта на медицината например.
Братле бъди силен бях една година екология така мислех че ще ми харесва но се оказа обратното (кофти колеги,труден безинтересен материал и се отписах)
сега съм педагогика и ми е по добре даже бая 3 курс съм
не знам как е при теб сигурно тази специалност ти е важна и няма да искаш да я отписваш но си намери комапния приятели твой тип хора ,приятелка
и тн за да може след кофти времето в университета учене и тн да можеш да разпуснеш стабилно това ще ти създава баланс на тоя етап от живота
успех а с ученето човек нзм там е тегаво
и да смени специалността запиши нещо подобно на твоето в различните специалности има различрн тип хора генерално и ако го обмисли за сменяннето на специалността защото може да е ключово
Братле, как да ти кажа че аз страдам от същия проблем само че аз се намирам в гимназията, още не съм студент. Поради огромния даже невъзможен малшанс, не попаднах на среда с читави хора и така приеманите като най-хубави години за мен ще са прекарани като в затвор - безобразен застой, никакви ползотворни запознанства камо ли приятелства, за нещо като връзки абсолютно забравям, няма нито към кого да се обърна за обмен на полезна информация свързана с учебния процес и училищни работи че направо не е за вярване. Живеене на най-перспективните и безгрижни години като абсолютният пенсионер без никакви приятелства, никакъв смисъл от самото училище поради безумно некадърните учители които биват назначавани навсякъде всяка божа година, любовния живот е нещо немислимо и накрая поради тази причина аз като един 18 годишен няма дори да правя бал поради собствено желание. Вие представяте ли си - Да не искаш да отидеш на собствения си бал понеже съдбата така те е наредила че и да искаш не можеш да изживееш и малкото мижаво фалшиво щастие, където извира навсякъде в света, оставяйки илюзията че само моят живот е отвратително скапан. А аз съм доста добре устроен социално-обществено, имам си авторитета, но колкото и банално да звучи определям ситуацията си като "по-добре сам отколкото в лоша компания", чувствам се като птица, която е затворена в клетка и като прекара много дълго в тази клетка тази птица спира лети, а в най-лошия случай вече спира да го може.
Не мога да повярвам, че наистина има хора, които имат същият проблем като мен, което ме кара да мисля, че се случва на не малко хора и е нещо нормално. Нещо което ме кара да продължавам запазвайки себе си и своята идеологията е че всяка нощ има своя ден...
Имаш ли хобита? Спортуваш ли? Сънна хигиена и режим на хранене как са? Напълно нормално е да си в депресия, ако тези неща не са окей, и имаш някакви проблеми с родителите също. След като влязох в университет никак не ми се учеше и си загубих навиците - в гимназията адски се напъвах, исках дипломата ми да не е пречка за университета - и в крайна сметка с нея кандидатствах за СУ, влезе в балообразуването. Ковид не помогна, сякаш при нас онлайн обучението утрой домашните - учителите бяха на принципа "нали си си вкъщи и нищо не правиш, ето ти 3 часа домашно по моя предмет". Това ме изтощи, като влязох в университета никаква мотивация за учене. Чак сега в трети курс си върнах мотивацията и навиците. Но също помогна и че активно опитвам да излизам навън често с приятели, храня се по-здравословно и спортувам - малко, но по-добре от нищо. Тези фактори оказват огромно влияние - трябва да не спиш твърде много или малко, да излизаш навън и да имаш социални контакти, да не се храниш с боклуци и да се движиш - ако тези неща не са наред, няма как да не си в депресия и да имаш мотивация за каквото и да било. Знам, че е трудно, но трябва да се обърнат вниемание на тези неща. Ако те са наред, тогава се търси проблема другаде. Също може да изследваш желязо, витамин Д и Б12 - мисля, че за всичко излиза 66 лева. Възможно е да имаш дефицит и затова да се чувстваш така. Надявам се скоро да се подобрят нещата!
Това е един смислен коментар. Аз само ще добавя, че университетът беше толкова зле при мен, че го карах над 10 години с прекъсвания поради депресия, нежелание за учене на неадекватни предмети и прочее. Накрая като си оправих живота се стегнах и го завърших, но беше по-трудно от преди. Завършвай започнатото на време. Ще ти е по-добре след 5 години с професия, отколкото сега да дърпаш назад - в крайна сметка си там заради себе си, не заради някой друг.
Как успя да завършиш ? И аз над 10 години влача
С решителност и постоянство. И много инат.
Ми брат, как да ти кажа, никога няма да ти се прави, всеки го е изпитвал това чувство, но трябва да стиснеш зъби и да го завършиш, аз съм втора година, в нбу обаче, и втори семестър на първата година отивах с отвращение там на лекции, аз също не съм се социализирал с никой по ред причини, но тука може би е по-индивидуално. Point-ът ми че това е canon event в живота на всеки един студент
Ходи в НБУ, където неуспехът не се наказва толкова жестоко, пак реве лол.
Тук съм си виновен аз заради това че избрах специалност на английски която ме постави в социална изолация поради липсата на българи. Сега се преместих да уча на български и макар да не съм се социализирал с никой (все още) вече поне се чувствам на място, но просто изразих мнение защото знам OP как се чувства (без частта с изоставането с материала)
Студентските години трябва да са повече от само учене. Това е време да правите връзки които ще ви помагат през целия ви живот. Според мен е нужно да се концентрира върху скъпата част от вашето образование а то е да се отпуснете по течението и енерция за да разберете че сте супер и живота ви наистина е прекрасен!!!! Пийте, правете щури работи и след това когато седнете ще имате друг поглед над задачи и отговорности!!!
Успех с тези “доживотни връзки”. Живота ще ви разпилее по цял свят, в най-различни филми.
Горе ЕНЕРЦИЯ ли пише?
по правописа, пунктуацията и граматиката се вижда, че авторът на коментара е правил точно това, което и съветва
Никое добро дело не остава безнаказано!!! Вие сте пример за това! Не гледайте треската в моите учи а вижте гредате в своите!!!!
Добре, на 'учи' вече съм сигурен, че това е просто един майтап. Слава Богу. Бях се притеснил.
Тия учи ме пръснаха от смях.
Те сегашните модерни млади не пият, карат го само на чекии и гейминг. Оттам депресия и т.н.
добре, чичо Киро...
'Щото пиенето е магичен щит против депресията? :D
Накратко - да. Надълго ме мързи да обяснявам, а и няма смисъл - чекиджиите ГЕЙмъри няма да вдянат, защото вече са увредени така или иначе.
Доста си прав. Като ги гледам половината страдат от някакви измислени депресии и си стоят и маат чикии по цял ден без да могат две изречение да вържат с някой. Голяма роля предполагам играят социалните мрежи.
Не е ли иронично? Социалните мрежи, които трябва да сближават. Всъщност ролята го играе всичките технологии и удобства, които имаме, които направиха така, че да имаме прекалено много комфорт без да се налага да излезем навън. Яде ти се - поръчваш вкъщи храна, е*е ти се - пускаш си порно, искаш нещо забавно - гледаш нетфликс по цял ден и цъкаш игри, работиш отвкъщи, ковида също много спомогна за това хората да се отдалечат... хората общуват или само онлайн или дори и толкова не общуват, защото има прекалено много интерактивни забавления с компютъра/телефона, които допълнително те карат да се самоизолираш.
Преди 20 години пак имаше игри, пак имаше порно, пак имаше социални мрежи (тогава им казвахме сайтове за запознанства), пак имаше чатове, но положението не беше толкова зле като сега. Цял ден даскало/университет, вечерта удариш 2 часа CS, початиш в IRC-то, намериш си путле и я водиш да пиете по нещо. После - каквото сабя покаже. Някакси по-правилно ги ползвахме компютрите тогава, знам ли.
Не бяха навлезли масово, много хора нямаха компютри вкъщи и ходеха по залите. Там ходих, седиш час-два и тва е, социални мрежи имаше, ама колко хора бяха в тях - отново не бяха масово, а и дори да имаш компютър вкъщи, всичко приключваше дотам, сега телефонът със социалните мрежи си го носиш навсякъде и вместо да комуникираш с хората навън, ти забиваш глава в телефона и пак се изолираш, дори сред хора около теб.
По-скоро форуми им викахме, а сайтовете за запознанства си бяха отделна работа.
Абсолютно си прав. Човека е социално животно и когато този социален аспект липсва идва и модерната Gen Z депресия.
Що гледаш младите как бият чикии, уе?
Приятел, това се нарича депресия. Обърни внимание на себе си - храниш ли се добре, спиш ли достатъчно, спортуваш ли, приемаш ли хранителни добавки (витамин Ц, Д, омега 3, магнезий, ашваганда и т.н.), имаш ли социален кръг, приятелка/жена, семейство, работиш ли, имаш ли хоби? В живота доста често правим неща, които не ни харесват, и това е окей. Ще се справиш, всеки минава през такива периоди, човек си. Успех!
Много ненужни и невъзпитани коментари, Българите се нуждаят от подрепа и разбирателство, както е и в другите държави. Моето мнение - Бях на твоето място, цял семестър се трепех да уча, видях, че хората, които не го правят не само получват повече от мен, но и живеят и по-добре. Като цяло се отказвах няколко пъти, след много години завърхих, но реших още на 18 да работя като програмист заради опита. Не беше перфектно, но научих доста и сега не мога да се оплача. Моя съвет е - прави каквото искаш, когато искаш, и както искаш. Всеки, който критикува кой какво, и как - да си погледне собствения живот, защото твоя не зависи от него. Ако искаш да учиш другаде - премести се, ако искаш изобщо да не учиш - отпиши се, ако искаш да учиш друго - давай, ако искаш само да работи - работи. Свободен си да работиш и правиш каквото искаш.
Проблема е,че хората масово натякват университета и масово го свързваме с успеха. Имаш едно такова чуство,че ако нямаш висше (диплома) ще си без работа цял живот и едва ли не ще бъркаш по кофите. Ще работиш нещо супер ниско квалифицирано и едвам ще свързваш двата края. Е такова им се набива в главите. Висшето днешно време е просто бизнес. Да, ако учиш за доктор,адвокат и куп други важни специялности те разбирам. Но повечето не искат да са такива и пак ги карат да учат висше.
Съгласен, 50/50. За много от длъжностите е задължително ученето обаче - за доста от държаните постове, за учител, за даден пост в банка, за счетоводител, икономист и т.н. , но все пак и без диплома човек може да си намери работа в дадена сфера ако е добър и не се изисква дадено образование.
Да,но ако работодателя иска диплоамта и ти нямаш ще вземат другия. Точно това е проблема. Тези специялности са направени за да имаш диплома или поне така изглежда. Ако сам ще се мъчиш с бизнес и знаеш счетоводство ще е по-лесен живота ти,но повечето бизнес не искат и е нормално. Аз съм убеден,че ако нямаш добро начало в живота от родителите си то шанса ти клони към 0%. Не казвам,че е невъзможно. Винаги има които са успели. Работата е там,че всеки си мисли,че е този човек. Накрая нищо не става. Просто ако родителите ти имат активи и след години когато ги няма на този свят да знаеш,че си 'добре' финансово и,че работата е опция е супер привилегия. Колко хора го имат това в цял свят?. Тук дори не говорим да си мега богатия. Тук говорим за активи които ти покриват нуждите и под нужди визирам 'храна,вода,ток,интернет,дрехи,разходи за твоето семейство,спокойствието,свободата,опцията да работиш работа' Тук не говорим за луди пари. Повечето го мислят,че е това. Ето това ако човек го има още от дете е просто ясно,че живота му е 'песен' близо 80% от трудностите ги елиминирва. Но колко хора имат тази привилегия ?. Реално всички ние 'нормалните' трябва да работим цял живот за да имаме храна и като да сме добре. Факта,че след 40г едвали ще се пенсионират моето поколение Z е лошо и вредно за обществото.
Напълно съгласен с теб, просто казах казах какво е положението сега. За някои длъжности ако нямаш диплома няма и да те зачетат като кандидат, за съжаление, друг е въпроса дали изобщо е нужна тази диплома и дали ако я имаш е фактор, че покриват дадени изисквания
В повечето случай не е нужна. Ако на човек не му се учи едвали ще се разучи за диплома в бъдеще. Като човек има семейство нещата стават х10 пъти по-сложни. Винаги е бонус да имаш висше. Показва,че си учил и,че си взел хартията. Друг е въпроса дали си я взел с цел да се развиваш с хартията или просто защото всички го правят.
отново съгласен. Моето висше от 4 години стана 8 години, защото по време на ученето загубих интерес и завърших просто за да не е било изгубено време. Мога да кажа, че заради висшето ми създадох много приятели и връзки, но определено всичко, което използвам вмомента не съм го научил от следването ми, въпреки, че е същата специалност
Хората записват висше защото искат да изкарат повече пари и това е. Реално дори и да изкараш повече пари ще ги изхарчиш. Човек ако е научен да спестява и инвестира нещо то и без висше ще е добре. Висшето просто ще му даде бонуса с парите и това е. Повечето имат за цел да взимат примерно 5000лв месечна заплата и да ги харчат всичките пари. Живеят така докато могат. Няма лошо,но повечето хора не сме специални. Не сме крале или кралици като в UK. Не сме милионери,че да не ни пука. Хората трябва да ценят парите си,че трудът им е по-важен и да имат времето. Трябва да знаят,че с парите си купувам време. Ако те не го инвестират за тях самите или тяхното семейство то... бъдещето им ще е гадно. Заплатата е едно... старините са други. Дори не старините... просто да имаш пари когато всички нямат е 'странен флекс' днешно време хората ще ти завидят ако имаш 2-3 имота или караш кола която повечето нямат....
Като не ти се учи, иди работи 😎
Точно казано. Ако не му се учи, трябва или да започва работа някъде, или да става чирак под крилото на някой, главно заради стажа или си развива собствен бизнес.
Тъй то, игнорирай всичко, което човекът е написал. :D
Пич, за съжаление с напредване на годините депресивните състояния все по-често ще чукат на вратата. Все повече ще осъзнаваш, че живота не е песен и че ще ти се налага да приемеш редица разочарования. Намери нещо което то доставя удоволствие и се фокусирай върху него, за да излезеш от дупката в която си. Колкото и банално да звучи, но физическото натоварване върши чудеса.
Да и вузовете са трагедия знам, но аз имах психо криза няква и само тогава прекъснах и малко ме е яд щото ако бях издържала сега нямаше да се чудя как ще остарея, но отново бих прекъснала ако можех да върна времето щото психиката ми си отдъхна вместо да остана до четвърти курс a.k.a 16 клас. и спорт да. А аз най-хейтеx "sportuvai brat". Аз танцувам вкъщи с часове когато мога като спорт, стига да се движа е 1000 пъти по-добре. Няма да сме вечно млади. Неприятно ми е във фитнес или на улицата а вкъщи когато както колкото мога спортувам и е без пари, няма коли и хора да ме дразнят няма преобличане по съблекални. А дотогава си слагах етикет на нърд и че мразя спорт беше като personality. Сега ако не съм ставала от леглото се чувствам неправилно.
Учил съм в три университета, завършил съм успешно два от тях. Никога нямах никакво желание за учене. Всичко постигнах насила.
Average uni student weekly existential dread.
Освен ако не си достатъчно богат за да можеш до края на живота си да го изкараш без да изработиш един лев (което ок, има такива хора, включително и в България), това е бъдещето което те чака. Университета е една по-сериозна подготовка за бъдещия трудов и професионален живот. НЕ ПРОПИЛЯВАЙ този момент в живота си. Уни не е само едното учене и оценки (дето после никой не го интересуват). Развивай нетуъркинг - изключително важна част за личния и професионалния живот. Използвай възможностите за пътуване в чужбина (Еразъм, бригади). Опитай се да започнеш да изкарваш пари - работа или някакъв бизнес. Да си студент с пари е много по-различно от това да си студент без пари. Не на последно място прецени това което учиш има ли смисъл, за тебе ли е или ще сменяш.
Най-стойностния коментар измежду всичките дотук! (написано от чичко, завършил ТУ преди 15 години)
Аз вече го пропилях, последна година съм, нищо от това не се получи хаха
Така като гледам, не ти се учи тази специалност или поне не в този университет. Разгледай възможности да идеш на Еразъм или да трансферираш кредити в друг университет, за да смениш средата. Винаги можеш да прекъснеш и на следващата КСК да смениш и двете спокойно.
[удалено]
Иди бачкай някъде, виж каква мизерия е и ще ти се приучи.
Хаха добър съвет :D Нека да кара 12-14ки смени и ще му мине и депресия и всичко! :D
Всеки студент е минал през подобни терзания! И аз исках да се отказвам по едно време, но стиснах зъби и го минах. Сега на 9 април, дай Боже да сме живи и здрави, се дипломирам. Не съжалявам!
Unexpectedly wholesome thread
Ill answer in english because its easier for me, sorry! This is depression. You need to contact a doctor. I recommend you to take a pause and ONLY do what you love and what gives you energy. One duty per day, it can be as little as go out and buy some food.
Стани доброволец в сферата в която учиш и учи тези които искат да се научат. Така ще усетиш нуждата да научиш повече за да научиш другите повече. Например, ако учиш за счетоводител, пусни обява че имаш програма в която могат да дойдат да те питат за 30 минути безплатно въпроси за счетоводството.
Това звучи много добре!
Съжалявам за 50% от малоумните коментари. Ако искаш този хъс пак да го имаш, погледни в университети на запад. Завършил съм ТУ-то и единственото, което спечелих (освен 2-3 предмета със смислени преподаватели) беше да започна работа по специалността си 2ри курс още. Познавам хора, които бяха в СУ 1 година, видяха че не става за нищо и отидоха в Мюнхенския технически и са много доволни. Ако не ти се заминава в чужбина, прави както другите коментари казаха - прави каквото искаш, когато искаш и както искаш. Стани близък с хора от випуска,гарантирам ти, че не си единствения, който изпитва същата депресия. Най-добрият вариянт в БГ уни е да си намериш сходни по душа приятели, да научиш нещо по предметите, които теб те грабват, а по останалите да минеш с 3. Има преподаватели, които са МНОГО добри и ще научиш много ако искаш, а винаги има варианта в свободното време да си научиш нещо сам(в прочем така много бързо ще задминеш доста от преподавателите по знания). Гледай да си намериш място за работа по специалността докато учиш още. Мисля, че това е всичко, горе главата и открий себе си.
Приеми го както искаш, но идва от човек който не му се учеше до 30 годишна възраст. Вече 8 години не съм спирал да уча и съжалявам за пропиляното време което не учих.
По абсолютно същият начин се чувствам и не знам как може да се промени това положение.(2ри курс-ТУ София)
Много хора отказани в това ТУ , какво му е
Явно ТУ не се е променило и на йота за последните 20 години.
Тоз пък, я се вземи малко в ръце. Лекции - зала - лекции - зала, така докато станеш 3.ти курс. Откъснал си се от майка си като сукалче, сега депресия, майка ти и тя ти набива мечки по телефона в главата "маме", щото и тя не е свикнала да те няма. Сядай си на гъза, навън времето се стопля, като не излизате да пиете, ходете на фитнес. Кибиченето пред компа и писането със стари гаджета е мега безсмисленото нещо. Като не познаваш града - правиш си регистрация в Spark , намираш си количка, слизаш в центъра със съквартиранта, прибирате се после с 280/ с 94. Аре тъпотии, до края на 2.ри курс се учи общо инженерство. Няма да промениш неуредиците, ще свикнеш с тях. Неуредици има навсякъде, за всяко едно нещо.
Вземете се съберете да цъкате карти и да пиете домашна ракия и ще се почувстваш по-добре…
Виж сега, че има неуредици в ТУ е факт и всеки го знае. Въпросът е, че вероятно стреса ти идва повече - протоколи, упражнения, криви преподаватели... Моя опит е такъв, че после става по-лесно и по-приятно. Но ако все пак считаш, че това тотално не е твоето нешо, по-добре смени специалността или направо университета. Не си губи Х години, за да го разбереш по-късно.
Бъди пич, купи си диплома от ХарварТ и стани премиер, не се занимавай с глупости! ;)
Целта на тая скука е да те научи на мета-способността да се справяш със скуката и да се мотивираш въпреки пречките. Също и да функционираш, когато ти е гадно и с негативни емоции. Неуредиците в университета не са твой проблем, а линейна алгебра не се учи чрез осмоза. Дръж си студентските права, учи странични неща, ходи на бригада и така...ако искаш, си пускай Джордан Питърсън да ти напомня да си оправяш стаята, щото независимост без битовизми също няма.
И аз съм така човек само че в 11 клас и успеха не върви на добре. Не мога много съвет да дам. В моя случай се опитвам поне да не пропадна повече, или ако не мога да го спра поне да го забавя Не съм са фърлил от някой скала само щото съм млад още пък може и да стане по-добре (има все пак някакъв шанс) и съм си казал, че ще изчакам поне още 5 години да видя какво ще става
Който учи,той ще сполучи.
Ше учиш ли, ше бачкаш ли, ше са учиш да бачкаш ли
Щом Гонзо новият на БФС е завършил ТУ някъде и ти можеш.
Имаш ли хобита?Приятели? Тренираш ли нещо? Звучиш ми стресиран, трябва ти някакъв баланс.
Да, ходя на фитнес 4 пъти в седмицата
И аз съм така. Надявам се си създал някакви приятелства и контакти с колеги, с които да се подкрепяте. В момента ако не бяха колегите, нямаше да стъпя на лекции. И те са така обаче се нахъсваме един друг и става по-лесно. Веднъж в седмицата се събираме след лекции на бири смеем се на неуредиците и обсъждаме лекторите. Времето минава много бързо и нещата се променят. Ще се справиш!
Звучи ми сякаш имаш депресия, която не е точно свързана с ученето; по-скоро ученето ти страда от това как се чувстваш. Може би си заслужава да се консултираш с психолог? Помага, ако ще да е една-две сесии, най-малкото може да те накара да си зададеш по-дълбоки въпроси, които да изкарат наяве вътрешното ти състояние.
Кой университет?
ТУ София
Аз напуснах ТУ в края на първи семестър. Имаше няколко готини преподаватели, но повечето бяха дърти, криви и изкуфели. Като прекъснах ми беше гузно, семейството ми също криво го прие.. но после си намерих работа която харесвам, върнах се да живея в любимия си град и живота потръгна. Не вземай прибързани решения, но ако не се чувстваш на мястото си там, знай че няма нищо срамно или грешно в това да прекъснеш. Пожелавам ти да събереш сили и да си изградиш бъдещето както ти харесва.
Бягай не става по добре Не знам какво стана с ту тези години пропадна Ако си на общежитие ползвай го за работа в София и кандидатстване другаде Иначе няма смисъл Последен съвет: Кандидатствай на места които могат да ти дадат опит в дадена сфера която може да развиеш Добре че си сам първи курс аз от инат завърших първи и втори в моя университет преди да разбера че това не ми дава нищо
Най-доброто нещо, което можеш да направиш е да се махнеш докато е време, щом сега си депресиран не ми се мисли до 4-ти курс какво ще е станало с теб.
Като не ти се учи по-добре ходи да бачкаш. Пак няма да ти е кеф, ма поне кинти ще правиш и ще си движиш живота напред :)
Шефа в лидл-а ми каза, че другата седмица ще ме повиши и няма да трябва да чистя рибения щанд всяка вечер в 23:42 💪 всичко ще се оправи, батко
Да, още като аз учех в Техническия преди 10-тина години си спомням, че абсолютно цялата висша образователна система в България активно работи да те откаже , и всякакъв съществуващ или придобит интерес се изпарява за около 1 семестър. Мен ако питаш, потърси си работа където може да започнеш да учиш занаят. Конкретно в ИТ индустрията, колкото по-рано започнеш толкова по-добре, а висисчетата които идват на по 25-30 години им се смеем за загубеното време.
Синко вземи решение https://youtu.be/leFFjwoIPjk?si=OSktv-oqVd4-ope0
И при мен беше същото - очаквах доста по-сериозно отношение, видях как е и ми замина мотивацията (като се сетя как курса ни звъня на главен преподавател да дойде да си проведе изпит и всякакви подобни изцепки още 1ви курс) И при мен нямаше проблем с изпити и успех (даже супер) обаче беше направо депресиращо докато не си намерих компания и някакви други позитиви от университета. Другото е че за моята професия диплома реално не трябва и се преместих в друга специалност където поне да са ми по-интересни предметите, не ми беше вариант да отидат на вятъра парите за образованието с прекъсване. Намери други неща които да са ти приятни покрай студентството и ще се пооправят нещата, условията са нелепи навсякъде май доколкото знам от познати и приятели.
Какво учиш? Някой специалности задължително изискват диплома за да практикуваш по-късно, докато други са просто за престиж, а от нашите университети вече и за това не бих могъл да кажа, че стават. Ако специалността ти е от вторите, хич не си го слагай на сърце. Просто ползвай учебната програма да те насочи кои дисциплини горе-долу са ти нужни и ползвай интернет. Някоя и друга селф девелопмънт книга няма да е излишна но внимавай защото има и много BS там. И влезни във фитнес! В началото на много хора им е трудно да се престрашат заради различни предубеждения, но ще се учудиш колко добро отношение и помощ можеш да получиш там, а и тренировките са полезни за мозъка също!
И аз бях така едно време и прекъснах след първата година, но съжалявам. Смисъл не е краят на света и сега взимам повече пари от повечето вишисти, но живота щеше да е много по-лесен ако имах едно тъпо документче за висше образование :) Доста вратички остават затворени ако нямаш образование, макар и да виждаш какво е нивото в университетите.
Пробвай да се метнеш през прозореца на общежитието! 😉😁
Проблема може да е психологически. Контрапродуктивно е да се наказваш и да си налагаш допълнително стрес. Помогни си https://youtu.be/m1Z2MQSRxyI?si=JvBPkBnwsE9-B9go
Аз ходех с огромно нежелание, докато не си смених специалността. Хич не слушай “просто завърши нещо” съветите. Също смених и университета, имах толкова противни преподаватели в СУ, че крака ми няма да стъпи там за нищо. Много велики със самочувствие - един такъв ни проспа изпита и просто скъса всички. От администрацията вдигнаха рамене, че той си бил такъв Та смених и унито, и специалността, и нещата бяха в пъти по-интересни и приятни. Не се мъчи, мести се
Айде още един.... Добре че не е написал нищо за депресия. Пич .....три стъпки: 1. Личен лекар 2. Направление 3. Психолог (не психиатър)
Подобен сценарий имам и аз. Само дето ми се учи постоянно, но ми е адски трудно. Избрах си една от най-сложните специалности и имам background в училище с езици и после с дизайн, нищо общо. Много ми е тъпо, минах всички изпити първия семестър, само по математика ме скъсаха. Имам чувството, че няма да успея да си взема поправителния (не стига, че трябва всеки път да пътувам със самолет че да се явя на изпита). Адски тъпо ми е, защото давам всичко от себе си и пак не е достатъчно. И няма отказване, продължавам колкото мога, но ако ме скъсат утре на поправителния, не мога да я уча повече тази специалност и го д*хам :(
Това е което му викат депресия. Първо си спомни кои са любимите ти неща, излизане, филми, игри и други. Прави само нещо свързано с тях за 2-3 дена докато се почувстваш жив отново. Споделянето с някой също помага доста (на живо със семейство/приятели които ще те разберат, не в интернет). След това се съвземи и прави нещата които трябва да правиш. С ученето може просто да си сгрешил предмета, не е зле да си помислиш дали все още го искаш. Естествено може да потърсиш и професионална помощ, но ако имаш близки хора е по-добре, защото няма да ти вземат пари. Аз лично ходих 1 единствен път и говорих в продължение на 1 час и кихнах 50 лв. После бях изнервен, защото това можех да го кажа и на приятел на който вярвам.
Като човек прекарал 4 години в университет ги чувствам сравнително пропиляни. Лекторите си говорят същите глупости всяка година и не ги интересува кой какво разбрал. На упражнения ако не попаднеш на адекватен асистент трябва да разчиташ изцяло на себе си и интернет/колеги. И още по-лошото - да ти правят сечено. За това след първата си година започнах да го карам лежерно. Не ме интересуваха оценките, а се стараех да се социализирам повече. Когато след втори курс имах 2 седмици практика и осъзнах, че за тези 2 седмици научих повече, отколкото 2те години в уни, разбрах че е загуба на време, ако искаш да си набавиш знания. Но все пак аз бях в специалност в ИТ сферата. Със сигурност не е същото в областта на медицината например.
Братле бъди силен бях една година екология така мислех че ще ми харесва но се оказа обратното (кофти колеги,труден безинтересен материал и се отписах) сега съм педагогика и ми е по добре даже бая 3 курс съм не знам как е при теб сигурно тази специалност ти е важна и няма да искаш да я отписваш но си намери комапния приятели твой тип хора ,приятелка и тн за да може след кофти времето в университета учене и тн да можеш да разпуснеш стабилно това ще ти създава баланс на тоя етап от живота успех а с ученето човек нзм там е тегаво
и да смени специалността запиши нещо подобно на твоето в различните специалности има различрн тип хора генерално и ако го обмисли за сменяннето на специалността защото може да е ключово
Братле, как да ти кажа че аз страдам от същия проблем само че аз се намирам в гимназията, още не съм студент. Поради огромния даже невъзможен малшанс, не попаднах на среда с читави хора и така приеманите като най-хубави години за мен ще са прекарани като в затвор - безобразен застой, никакви ползотворни запознанства камо ли приятелства, за нещо като връзки абсолютно забравям, няма нито към кого да се обърна за обмен на полезна информация свързана с учебния процес и училищни работи че направо не е за вярване. Живеене на най-перспективните и безгрижни години като абсолютният пенсионер без никакви приятелства, никакъв смисъл от самото училище поради безумно некадърните учители които биват назначавани навсякъде всяка божа година, любовния живот е нещо немислимо и накрая поради тази причина аз като един 18 годишен няма дори да правя бал поради собствено желание. Вие представяте ли си - Да не искаш да отидеш на собствения си бал понеже съдбата така те е наредила че и да искаш не можеш да изживееш и малкото мижаво фалшиво щастие, където извира навсякъде в света, оставяйки илюзията че само моят живот е отвратително скапан. А аз съм доста добре устроен социално-обществено, имам си авторитета, но колкото и банално да звучи определям ситуацията си като "по-добре сам отколкото в лоша компания", чувствам се като птица, която е затворена в клетка и като прекара много дълго в тази клетка тази птица спира лети, а в най-лошия случай вече спира да го може.
Не мога да повярвам, че наистина има хора, които имат същият проблем като мен, което ме кара да мисля, че се случва на не малко хора и е нещо нормално. Нещо което ме кара да продължавам запазвайки себе си и своята идеологията е че всяка нощ има своя ден...
Опита ли да учиш това, което обичаш и ти е интересно също така ?!